Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2014 00:16 - Деди
Автор: lassin Категория: История   
Прочетен: 471 Коментари: 0 Гласове:
0






Да се разказва за род, чиито корени се губят години назад през вековете, е голямо предизвикателство.
  Още повече, когато неговите представители са все ярки и изявени личности.
През март т. г. в публикацията „Българите разузнавачи в Руско-турската война“ стана дума за Христо Бръчков – един от организаторите на своеобразна съобщителна служба, при която с помощта на пощенски гълъби са се разменяли съобщения между двата бряга на Дунав, благодарение на което руските войски са били добре информирани за числеността и въоръжението на турските сили. Когато руснаците питат Бръчков какво заплащане ще иска за организираната от него гълъбова поща, той отвръща гордо с думите, превърнали се в крилата фраза: „Българите не ходят за пари, те ходят за отечеството”.

След време с нас се свърза Илия Ласин-Бръчков, чийто прапрадядо Илия Станчов Бръчков се оказа първи братовчед на въпросния герой от началото на освободителната ни война. От него разбрахме, че наследниците на тази знаменита фамилия винаги са били възпитавани в същия този дух на скромност и всеотдайност към Отечеството ни.

Братовчедът на смелия български разузнавач с гълъбовата поща е роден в Свищов като първороден син на Станчо и Еленка Бръчкови. Той има още четирима братя – Иван, Георги, Димитър и Крум. Баща му Станчо пък е син на дядо Иван Бръчков, който основава махала до днешния град Елена, носеща и до днес фамилното име на рода – Бръчковци.
В детството си Илия Бръчков е много близък приятел и съученик с Алеко Константинов и бъдещия професор Иван Шишманов. Когато е на 11-12-годишна възраст той отива да учи в легендарната Априловска гимназия в Габрово, където пък става съученик на Стефан Стамболов.

Силно повлиян от делата на братовчед си Христо Бръчков, той дълбоко се вълнува от революционните идеи и дори напуска училището. Изпратен по-късно от баща си да завърши средното си образование в Одеса, той се спира в Браила, където остава да живее с хъшовете. Впрочем именно Илия е прототипът на един от най-ярките образи в повестта „Немили недраги“ на Иван Вазов – младия Бръчков.

През 1885 г. будният българин завършва Петербургския университет за пътища и съобщения, където се дипломира като специалист по железопътно строителство. Завръщайки се като инженер във вече свободна България, той започва работа в Тракцията за ремонт на локомотиви и речни кораби в Русе. Там се приобщава към средите на интелигенцията и офицерите.
По-късно Илия Бръчков се включва активно със своя опит и знания в изграждането на железопътната линията Русе – Търново.

Ръководи и строежа на презбалканската линия от Горна Оряховица до Стара Загора. Изпълнението на този участък е истински шедьовър на българския инженерен гений. Той включва много сложни изкуствени съоръжения, с които се прекосява величествения Балкан. В семейството се пази споменът за една любопитна история, която дава представа за това как се е извършвало трасирането на пътя за спускане – натоварили яко едно магаре с много тежки дисаги и клепоухото животно само им показало най-краткия път.

Братът на Илия – Иван, който носи името на основателя на рода, също е интересна личност. Той става началник на гарата във Варна, а по-късно и на Централна гара София. И ако някой се е питал кой е научил цар Борис да кара влак – нещо, което Негово Величество прави с удоволствие щом види трен – отговорът е: двамата братя Иван и Илия Бръчкови.
Общо взето, доста представители на тази фамилия свързват професионалната си съдба с българските железници.

Още един от братя Бръчкови – Димитър (чието рождено име е Тиберий, но след време сам той се прекръства на Димитър), оглавява ремонтната  жп база в Горна Оряховица. Братовчед им Йордан пък е назначен за началник гара „Царева ливада” при откриването й лично от цар Фердинанд.

Така стигаме до личността на един друг потомък на фамилията – Златан Стоянов Бръчков – брат на Йордан и първи братовчед на Илия и Иван, а също и на разузнавача Христо Бръчков. Той завършва образованието си в швейцарския град Цюрих. Името му се свързва със строежа на пристанище Варна и изграждането на системата от морски фарове по българското крайбрежие. Той въвежда първите омнибуси за градски транспорт в морската столица, а по някое време става и кмет на града.

Пътищата на народния поет Иван Вазов често се преплитат с тези на различни представители на рода Бръчкови. След като увековечава Илия в своите „Немили недраги“, после е заедно в една група като депутат в 8-то Народно събрание с неговия брат Георги. Тук ще вметнем, че синът на Георги Светослав се сродява с първия вътрешен министър на освободена България – генерал Паренсов, на когото става зет, след като взима дъщеря му за своя жена.

Голям личен приятел на Илия Бръчков пък е по-малкият брат на патриарха на българската литература – Владимир Вазов. Заради тази си близост между представителите на двете големи фамилии, Илия и Георги в един момент се преселват да живеят в София по предложение на братята Вазови. Там Илия заедно с генерал Вазов строят в съседство своите къщи на ул. „Шипка” в непосредствена близост до Докторската градина.

Именно в София талантливият инженер е поканен от цар Фердинанд да научи младия  престолонаследник княз Борис да кара влак. По това време Илия Бръчков се е посветил на строителството на теснолинейка от Септември за Велинград, Банско, Неврокоп и Драма. И точно по релсите на нейния първи участък до Велинград Негово Величество Борис ІІІ се обучава като локомотивен машинист.

Освен с Алеко, Стамболов, ген. Вазов и с монархическата фамилия, Илия Бръчков общува и с много други видни исторически личности, сред които са и синовете на Баба Тонка. А на бала в чест на откриването на Паметника на свободата в Русе се запознава с дъщерята на румънския консул с български произход Марин Соаре – Василикия, която по-късно му става  съпруга. Тя е завършила оперно пеене в Консерваторията по музика и драма и нейният артистичен талант наследяват много от потомците на рода. Илия и Василикия имат четири деца – Георги, Мария, Евгения и Борис, които от своя страна също оставят много потомци на рода Бръчкови.

Един от тях е и Илия Ласин-Бръчков – праправнукът на дядо Илия и правнук на Георги, който ни предостави данните за тези ярки представители на величавия род, както и снимките от семейния албум на предците си.
Самият той е роден в Благоевград и е отгледан и възпитан от дядо си, който също носи името Илия Бръчков. Закърмен и вдъхновен от спомените и разказите за родолюбивите дела на своите деди, през 2008 г. Ласин създава в родния си град своя школа за възпитателно образование в театър, икономика, право и български добродетели, през която досега са минали общо 150 младежи. Това е неговият скромен принос към развитието на Благоевград, в чието изграждане някога – още бидейки Горна Джумая, усилено взима участие прадядо му Георги, след като завършва строително инженерство във Виена и се установява да живее в този край.



Гласувай:
0
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lassin
Категория: Бизнес
Прочетен: 9592
Постинги: 6
Коментари: 2
Гласове: 64
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930