Здравко Божидаров Спасов :: Трите съпруги на маршал Будьони (биография + документален, Русия, 2002)

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. iw69
10. mimogarcia

Годишна класация

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.11.2011 18:57 - Трите съпруги на маршал Будьони (биография + документален, Русия, 2002)

Автор: deathmetalverses Категория: Видео

Прочетен: 13114 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 25.11.2011 18:58

С помощта на това гениално просто устройство, наречено "наусник"" (рус.), маршал С. М. Будьони е поддържал забележителните си мустаци; Дарено е през 1979 г. и се съхранява в Музея на Първа конна армия

· Съществува една легенда, в няколко варианта, как С.М. Будьони оцелява при Сталиновите чистки. Според първата версия, когато веднъж през нощта "черните врани" (така са наричали ГАЗ-ките M1, изработвани в СССР по лиценз на "Форд", специално за нуждите на НКВД и съветския елит) пристигат зда го арестуват в резиденцията му, маршалът посрещнал неканените нощни гости с гола сабя (шашка), извикал страховито: «Кой е първи?» и се нахвърлил на чекистите... (Според друга версия – заповядал на сътрудниците си да стрелят "на месо" от прозорците на резиденцията с картечници по "гостите")... И те побързали да се оттеглят. На сутринта Лаврентий Берия докладвал на Сталин за инцидента, описвайки го колоритно, така както може само един грузинец пред друг, и настоял за арестуването на "опасния заговорник". Но Сталин възкликнал: «Юнак си, Семьон, юнак! Така им се пада на ченгетата!» И повече от НКВД не се занимават с Будьони... Според друг вариант, разстрелвайки хладнокръвно, при самоотбрана, дошлите да го приберат чекисти, Будьони звъннал "на пожар" по телефона на Сталин: «Йосиф..., контрареволюция!... Дойдоха да ме арестуват! Но няма да се дам жив на врага!» След което Сталин нарежда да оставят маршала на спокойствие с думите: «Този стар глупак е напълно безобиден!»

Семьон Миха̀йлович Будьони (на руски: Семён Миха̀йлович Будённый) е сталински военачалник, командир на 1-ва конна армия, един от първите маршали на Съветския съюз.

Роден е на 25 април1883 г. в бедно селско семейство, в станица Козюрин, Донска област. Член е на ВКП(б) от 1919 година. През 1903 година е призован в армията. Отбива воената си служба в Приморския драгуновски полк, където остава да служи на свръхсрочна служба. Участва в Руско-Японската война1904-1905 година в състава на Донската дивизия. През 1907 г., като най-добър кавалерист на полка, е изпратен в Петербург във висшата кавалерийска школа за подофицери, която завършва през 1908 година. Продължава да служи до 1914 година в Приморския драгунски полк. Участва в Първата световна война като унтерофицер в 18-ти северен драгунски полк на германския, австрийския и кавказкия фронт. Награден четири пъти с Георгиевски кръст за храброст и с четири Георгиевски медала, от всички степени. През лятото на 1917 година пристига в Минск заедно с Кавказката дивизия. Там е избран за председател на полковия комитет и заместник председател на дивизиония комитет. През август участва в разоръжаването на ешелоните на Корниловите войски в град Орша. След Октомврийската революция се завръща на Дон, в станица Платовска, където е избран за член на изпълнителния комитет на Селския окръжен съвет и е назначен за завеждащ на земеделския отдел. През февруари 1918 година Будьони създава революционен конен отряд, действащ против белогвардейците на Дон. Отрядът прераства в полк, бригада, а след това в кавалерийска дивизия, действаща успешно през 1918-1919 година.

Маршал Будьони като командир на Първа конна армия (вдясно, на коня) посреща инспекция, ръководена от Йосиф Висарионович Джугашвили (на импровизираната трибуна, вляво). Марката е издадена по случай 20 годишнината на РККА (Работническо-селската червена армия) на Съветския съюз (или: СССР, което значи: Съюз на съветските социалистически републики - пояснението ми е за скараното с историята младо поколение в България; ЗБС)

Будьони на кон

Любимият кон на Будьони, по прякор «Софист», е увековечен в паметника на М. И. Кутузов, който е дело на скулптора Н. В. Томски; намира се в Москва пред музея-панорама “Бородинска битка”.

През 1919 година в младата Червена армия е създадено първото крупно кавалерийско съединение — Конен корпус под командването на Будьони, играещ главна роля в разгрома на Кавказката армия на генерал Пьотър Николаевич Врангел. Във Воронежко-Касторненската операция същата година, заедно с 8-ма армия разбиват Казашката армия на генералите Константин Мамонтов и Андрей Шкуро. Победата на Конния корпус над войските на генерал Антон Иванович Деникин при Воронеж ускоряват разгрома на войските на белогвардейците при Дон. На 19 ноември1919 година командването на Южния фронт, на основание решението на Висшия военен съвет на Руската съветска федеративна социалистическа република (или РСФСР), решава да преименува Конния корпус в Първа конна армия с командир Будьони, която той ръководи до 1923 година. 1-ва конна армия играе важна роля в Гражданската война в северна Таврия и Крим. Претърпява и едно поражение от генерал Юзеф Пилсудски в Съветско-полската война. От 1921 до 1923 година Будьони е и заместник-командващ на Северокавказкия военен окръг. Помага в организирането и построяването на много конезаводи. След 1923 година е назначен за помощник на Главния комисар на Червената армия (или РККА) по кавалерията и е член на Революционния военен съвет на СССР и главен инспектор на кавалерията. През 1932 година завършва Военната академия „М. В. Фрунзе“ в Москва. На 22 септември1935 година в СССР са въведени нови воински звания. През ноември 1935-та ЦИК (Централният изпълнителен комитет, а не: Централна избирателна комисия – З.Б.С.) и Съветският Народен Комитет на СССР дава висши армейски звания на петима изтъкнати пълководци - новото звание е „Маршал на Съветския Съюз“, а в числото на отличените е и Семьон Михайлович Будьони. По време на Втората световна война той командва Московския военен окръг и е член на Главния военен комитет на СССР. От ноември 1940 година е заместник в Главния комитет по отбраната. През цялата война е член на Върховното главно командване и участва в отбраната на Москва.

Монголският комунистически диктатор - маршал Чойбалсан в компанията на С. М. Будьони

Бъдещите съветски маршали - С. Тимошенко, С.М. Будьони и Климент Ворошилов на Северонокавказкия фронт по време на Гражданската война в Русия (1917-1921 г.)

Будьони, Калинин и Валерий Куйбишев на партиен конгрес

Будьони е главнокомандващ на групата армии в резерв ( юни 1941 ), а след това е командващ на Севернокавказкия фронт до август 194242година. В сложните условия на оперативно-тактическата обстановка през 1941-1942 година Будьони, за съжаление, не проявява достатъчно добри качества на пълководец в бързо променящата се обстановка по фронтовете. Затова от януари 1943 г. е назначен за командващ на кавалерията на Съветската армия, а от 1947 до 1953 година е заместник-министър на Селското стопанство по коневъдството. От 1953 до 1954 е главен инспектор на кавалерията, а от 1954 е член на групата от генерални инспектори на Министерството на отбраната на СССР. С укази на Президиума на Върховния съвет на СССР от 1 февруари1958, 24 април1963 и 22 февруари1968 година е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. Член на ЦК на КПСС от 1939 до 1952 година. Депутат във Върховния съвет на СССР. Умира на 91 годишна възраст на 26 октомври 1973 година. Погребан е в Москва на Червения площад. На гроба му е поставен паметник. Бронзов бюст и паметник са поставени и в град Ростов на Дон. В негова чест град Прикумск, Ставрополски край, е наречен Будьоновск.

Награди на СССР:

Седем ордена „Ленин“:
- 23.02.1935 г. № 881
- 17.11.1939 г. № 2376
- 24.04.1943 г. № 13136
- 21.02.1945 г. № 24441
- 24.04.1953 г. № 257292
- 01.02.1958 г. № 348750
- 24.04.1958 г. № 371649
Шест ордена „Червено знаме“ (№ 4150, № 390/2, № 100/3, № 42/4, № 2/5, № 299579)
Орден „Суворов“ - І-ва степен (№ 123)

Чуждестранни военни отличия:

Два ордена «Сухе-Батор» (Монголска народна република)
Орден «Червено знаме» (Монголска народна република, 1936)

Семьон Михайлович Будьони е Почетен гражданин на градовете: Ростов на Дон, Серпухов и Волгоград (Царицин, Сталинград) Отличия на Руската империя:

Георгиевски кръст 1-ва степен
Георгиевски кръст 2-ра степен
Георгиевски кръст 3-та степен
2 Георгиевски кръста 4-та степени
Георгиевски медал 1-вастепени
Георгиевски медал 2-ра степени
Георгиевски медал 3-та степени
Георгиевски медал 4-та степен

Сталин, Будьони (на преден план), Булганин и Берия (зад тях) и А. Микоян на път към Красная плошчад (освен "червен", КРАСНИЙ на руски означава и "КРАСИВ" площад!!!)

Семьон Михайлович раздава автографи

На Будьони е кръстена породата коне «Будённовская».
Маршал Будьони никога не е носил униформената «Будьоновка». На 7 май 1918 година в РСФСР е обявен конкурс за изработка на нова военна униформа за бойците на РККА, която да е съобразена по-добре със суровите зимни климатични условия в Русия и да не затруднява маневреността им. В конкурса участват известните руски художници и дизайнери В. М. Васнецов, Б. М. Кустодиев, М. Д. Езучевски, С.Аркадьевски и др. На18 декември 1918 г. РВСР утвърждава и новият тип зимен заслон за врата и главата на съветските бойци от мунздиирен плат. Поради своя старовремски облик в началото красноармейският "шлем" бива наречен «богатирка», а в последствие започнали да го наричат на командирите, в чиито части постъпвало новото облекло – М.В. Фрунзе и Будьони – «фрунзевка» и «будьоновка», но широка популярност придобива последното. Съществува и друго мнение по въпроса, което не е потвърдено с документи и факти – че този комплект за защита от студа на врата и главата е бил разработен още преди Революцията и производството му е било започнато още в началото на Първата световна война, като определени количества са се намирали на склад, без да бъде раздаван на войниците; червеноармейците го откриват в складовете и го "прибавят" към униформата си....

17 август 1942-ра - маршал Будьони говори пред моряци от Черноморския флот на СССР

Семейството на С. М. Будьони

По време на боевете за Крим, когато случайно Будьони проверявал някакви трофейни патрони – дали са бездимни или не, по невнимание поднесъл пурата си към тях, барутът се възпламенил и..., маршалът останал с обгорени мустаци. След инцидента той взел твърдо решение да се отърве от мустатците си, но Фрунзе не му дал: « Тези мустаци, - заявил шегобиецът, - Семьон, не са твои, а собственост на съветският народ!»
Будьони свирел изкусно на баян. Притежавайки забележителен слух, често свирел на Сталин «Барыню». (Съществуват архивни записи, вкл. и в Youtube, където може да се насладите на изпълненията на маршала).
През лятото на 1929 във Воронеж на улица Плехановска било построено едно уникално кирпичено здание – 30 000 местният Цирк на Воронеж..., който получил името «С.М. Будьони»...

Будьони в кабинета си

Семьон Михайлович със съпругата си Мария Василевна

Маршал Будьони имал три брака. С първата и втората жена не му провървяло особено – във връзка с взаимните съпружески изневери – разгулният живот, към който имат навика да се пристрастряват с лекота съпругите на висшите военни и сановници, не само в "социалистическото" общество... Първата съпруга на Будьони загива през 1924 г., според официалната версия – при нещастен случай, самопрострелвайки се, чистейки оръжието на съпруга си, което се случило пред преценени за "надеждни" от Военната прокуратура свидетели. В същото време "злите езици" разпространявали слуха, че маршалът застрелял жена си при семейна свада, когато нагло завел у дома им своята любовница. За втората си съпруга Будьони се жени още на втория ден след смъртта на първата, според едни източници, а според други – след по-малко от година. Втората съпруга на маршала е оперетна певица, 20 години по-млада от него, която също водела живот на високи обороти, както и първата – с многочислени любовни романи и визити на забави в чуждестранни посолства, което привлича вниманието на НКВД; През 1937 г. тя е арестувана по обвинение в шпионаж и опит да отрови маршала и други висши съветски военни, по време на следствието дава много клеветнически показания за "антисъветската" и "заговорническа" дейност на мъжа си; най-напред я въдворяват в трудов лагер, а след това я изпращат в изгнание в Сибир и бива освободена едва през 1956 г с активното съдействие на самия Будьони, който по време на управлението на Сталин не прави опити за освобождението й, т.к. бива официално информиран, че е "починала". Между другото, по време на Сталиновите чистки маршал Будьони нееднократно се е застъпвал за невинно осъдените директори на своите конезаводи, както и за други по-нисши кадри, чието назначение лично е одобрявал, познавайки добре професионалнките им качества. Скоро след ареста на втората му жена, Будьони се жени за трети път – за сестрата й, като взема под крилото си и тъщата, с която са се разбирали отлично. За разлика от предните бракове, този се оказва щастлив и многодетен – появяват се първородният син Сергей, след това дъщерята Нина, а в 1944 г. – и вторият син, Михаил. След реабилитацията (1956 г.) на втората си съпруга, Будьони я транспортира до Москва, поема издръжката й, дори тя от време на време посещава дома на неговото ново семейство.

Семьон Михайлович разхожда внуци

Всички снимки в тази статия, които са означени с "РИА НОВОСТИ", са заети от сайта http://visualrian.ru/ru/site/lightbox/11186/ , а останалите са заети от сайтове на ИТАР - ТАСС. Превод на биографичната статия от руски език, увод, коментари под снимките и добавка на любопитни факти за живота на маршала - Здравко Б. Спасов, 20 ноември 2011 г.